В края на програмата се очаква 20 висши училища - от 51 акредитирани в страната, да са въвели система за кариерно развитие във вузовете, в която се включва диференцираното заплащане и система за награди. Освен това професионалното развитие на лекторите във вузовете ще зависи и от постиженията на студентите. Един от очакваните резултати в края на проекта е и разработването на програма за развитие на професионалните компетенции на преподавателите, която включва периодично актуализиране на знанията, усвояване на допълнителни умения и нови методи в преподаването, умения за работа в интеркултурна среда, обучение по информационни технологии, работа в онлайн среда. Сред очакваните резултати са още около 1300 преподаватели, които са преминали програми за повишаване на квалификацията. Това означава, че тези лектори ще могат да използват в преподаването различни мултимедийни технологии, да водят лекции на чужд език и др.

Държавните вузове да се финансират по изцяло нов начин и субсидията им да се отпуска на принципа на проектното финансиране. Идеята се обсъжда в момента, но има още 3-4 сценария, съобщи вчера просветният министър Сергей Игнатов. Всеки университет ще предлага тригодишна програма, в която ще се описва колко студенти ще обучава и какви дейности ще развива през периода. Висшите училища ще трябва да направят подробно описание на разходите, необходими за обучението на студенти, за обновяване на материалната база и др. Игнатов обясни, че в програмите на университетите трябва да се предвидят и евентуални повишения на цените на тока и парното. Висшето училище ще сключва договор с просветното министерство.

По-ниски такси за отличниците и по-високи за слабите и вечни студенти предвиждат реформите във висшето образование. Такава възможност за диференцирано плащане даде правителството на вузовете, след като позволи на академичното ръководство да повишава размера на таксите до 2/3 от издръжката на студента. Освен с по-ниски такси, отличните курсисти ще бъдат стимулирани и с по-високи стипендии. С около 30 лв. ще скочат месечните бонуси, след като кабинетът реши да отпусне 6 млн. лв. повече за стипендии.

Тази година просветното министерство разпредели средствата по 7 критерия от рейтинга, представен м.г. Бонуси за модернизация на обучението по 48 професионални направления получиха 19 държавни университета. За 2011 г. допълнителното финансиране беше в размер на 5% върху субсидията за съответната научна област. По 10% върху субсидията бяха раздадени и за най-добрите в обучението по пет приоритетни области - "Природни науки, математика и информатика", "Технически науки", "Аграрни науки и ветеринарна медицина" и "Изкуства". Догодина към тях вероятно ще се прибавят и педагогическите специалности. Университетите са длъжни да прехвърлят допълнителните средства към оценените като добри факултети, за да се избегне разпиляването на парите за други цели.

На пресконференция в София беше представен нов начин на отпускане на средства към висшите училища. Според доц. д-р Тодор Радев, за успешното бъдеще на една държава, най-важно e качественото образование. Той смята, че в последните 20-25 години качеството на висшето образование у нас като цяло не се подобрява. Главната причина за това е централизираното управление и финансиране на държавните висши училища, което не са обвързви с качеството и крайния резултат. По този начин развитието на държавните вузове не зависи от потребителите им (студентите), а от бюджета (държавата). По тази причина за тях качеството не е приоритет, а конкуренцията с другите висши училища е главно за допълнителното финансиране от държавата.