Задачи по модела на въпросите от държавните зрелостни изпити са въведени в новите учебници по литература и математика за девети и десети клас.

“Целта е децата да започнат да се подготвят за матурите още в началото на гимназията, а не кампанийно – само последната година”, обясни за „Монитор” Мария Бунева, редактор по български език от водещо издателство на учебници.

Учебникът по литература за 10 клас е обновен с нова рубрика “Твоята гледна точка” съставена по модела на новия тип задачи на матурата по български език и литература. В нея зрелостниците ще имат два текста, върху които ще трябва да покажат уменията си да се аргументират, съпоставят и анализират”, обясни и редакторът Венцеслав Божинов. От учебника са съкратени и уроците за просвещението и класицизма, така че децата да не се претрупват с прекалено много информация. Корицата пък е обновена с нова картинка на Дон Кихот и Санчо Панса.

Новост в учебника за деветокласниците са включването на десет теста за текущ контрол. Помагалото има и задачи за писане на аргументативен текст по откъс от изучавана творба, както е предвидено в изискванията за матурата по литература. По-малко теория и повече задачи за упражнения имат и помагалата по математика за 9 и 10 клас. Новост в  изданието за десетокласниците е, че всеки раздел завършва с рубриката “Какво да запомним”. Тя обобщава най-важното от уроците и е съпроводена с  тест за проверка на наученото. “Учебниците ще подлежат на непрекъснати промени в синхрон с измененията в учебните програми”, уточни  Венцеслав Божинов. Помагалата са одобрени със заповед на министъра на образованието проф. Сергей Игнатов.

МРЗ файл ще смени класическото четене и записа на компактдиск на преразказа за влизане в гимназия. Непознатият текст, който седмокласниците трябва да предадат със свои думи на националното външно оценяване, няма да бъде пускан на компактдиск, нито пък ще бъде четен от учител. От тази година квесторите ще разчитат на новите технологии и ще изтеглят записа като звуков файл, който ще пуснат на кандидат-гимназистите през лаптоп или пък ще разпространят чрез училищното радио.

Изпитът по български език и литература за седми клас се състои от два модула. Първият е тестът от националното външно оценяване, като времето за работа е 60 минути. Вторият включва преразказа на непознат текст и трае 90 минути. С оценката от тази част на изпита, кандидат-гимназистите участват в надпреварата за прием в елитна гимназия.

Кризата в БАН се задълбочава - на фона на драстично намалената субсидия намаляват и собствените приходи, показва последният отчет на академията за м.г. Собствените приходи на БАН за 2011 г. са 39.931 млн. лв., докато година по-рано бяха близо 45 млн. За периода 2007-2011 г. БАН е участвала в 172 успешни проекта, за които са отпуснати 15.9 млн. евро. В същото време субсидията от държавата е 60.2 млн. лв. и е най-ниската като процент от БВП от 1989 г. насам.

72% от субсидията отиват за работни заплати - 43.5 млн. лв. Средното възнаграждение в звената на академията е 559 лв., като незначително се е увеличило спрямо 2010-а. Поради недостига на средства за заплати служителите на БАН бяха отново принудени да ползват неплатени отпуски или да преминат към намалено работно време, оплаква се ръководството. От БАН са сериозно притеснени, че "ако пагубната тенденция за намаляване на държавната субсидия не се прекрати, то бъдещата дейност на БАН е сериозно застрашена".

Макар и незначително учените в БАН се подмладяват. Средната им възраст е 48.9 години, докато през 2010 г. е била 49.3 г. Броят на работещите към края на 2011 г. е 6314 души, а въпреки всички опити за реформи и недостига на средства, намалението спрямо 2010 г. е незначително - с 322 бройки. Учените продължават да бъдат по-малко от половината от персонала - 47.6%. През м.г. 72 учени са напуснали академията.

Студентите в България са теглили заеми за обучение и издръжка в размер на 35.960 млн. лв., съобщи просветното министерство пред "Сега". Сумата е отпусната от 2010 г., когато стартира системата за студентско кредитиране, до края на 31 март т.г. За този период са отпуснати общо 8440 заема, като само за около два месеца броят им се е увеличил с около 1400, показва статистиката на МОМН. От възможността да теглят нисколихвен заем са се възползвали повече студенти и докторанти от държавните вузове и БАН - 5093. Макар и по-малко, възпитаниците от частните висши училища теглят по-големи заеми. Средният им размер е 6559 лв., докато средната сума изобщо на студентските кредити е 4261 лв. За м.г. са отпуснати заеми на обща стойност над 17.410 млн. лв. Парите са били разпределени за 3975 кредита.

Като цяло системата за студентско кредитиране все още не е особено популярна, тъй като отпуснатите заеми не са много на фона всички 262 260 бъдещи висшисти, които в момента се обучават в акредитираните вузове в страната. Преобладаващата част от кредитите са за покриване на студентските такси. Данните показват, че такива са около 7000 от всички заеми. Най-висок е бил средният размер на кредитите през 2010 г. - тогава студентите са теглили средно по 4869 лв. Сумата на вземанията надхвърля размера на средните такси за страната, тъй като законът позволява да се тегли заем, който покрива таксите за оставащия период на обучение. Тоест студент в I курс може да изтегли заем, с който да покрие таксите за обучение по време на цялото си следване.

През 2013 г. държавата ще гарантира студентски кредити на обща стойност 80.5 млн. лв. Средствата ще бъдат предвидени в републиканския бюджет за следващата година, реши наскоро правителството. Същият размер бе отпуснат и за настоящата година. Кредитите за студенти са със 7% лихва, дълъг гратисен период и държавни гаранции за заемите. Бъдещите висшисти могат да теглят суми от три банки - ДСК, Райфайзенбанк и "Алианц". Едно от условията за опрощаване на кредита е раждане на второ дете до 5 години от края на гратисния период.

Частните докторанти плащат солени тарифи за следване. Обучението през трите години плюс таксата за защитата на докторантурата излиза поне 4000-5000 лв. Годишната тарифа за докторантура варира между 1000-2700 лв., в зависимост в кой вуз учи студентът и в каква форма – редовна, задочна или на самостоятелна подготовка. В такъв порядък са и таксите за защитата на докторантурата. Студентите, които успеят да запишат държавна поръчка обаче, не плащат такса. На тях държавата им дава по 450 лв. месечна стипендия и са освободени от такса при защита на докторантурата. Друга особеност при тях е, че нямат право да работят на трудов договор на пълен работен ден. Затова пък често докторантът е мечтаният работник – държавата му плаща осигуровки, а ако реши да припечелва допълнително, подписва граждански договор, което е изгодно за работодателя. ,,Входът за бъдещите доктори обаче е доста труден. ,,За някои специалности, шест студенти се борят за едно място”, каза проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет. За тази учебна година Алма матер е отпуснала 324 места за прием на докторанти по държавна поръчка, като всеки факултет си има фиксирана бройка.

До 2610 лв. скачат таксите за докторантура през тази учебна година. Тарифата за обучение се изчислява на базата на минималната работна заплата, затова заедно с нейното увеличаване растат и разходите за бъдещите доктори. С най-голям скок са таксите за записалите редовно. Те трябва да внесат в касите на вузовете сумата от девет минимални работни заплати, която се увеличава със 180 лв. до 2610 лв. Доста скъпо излиза и обучението за задочниците. За тяхната такса трябва да се заделят шест минимални работни заплати. Така парите за следване набъбват със 120 лв. до 1740 лв. Студентите на самостоятелна подготовка пък броят по три минимални възнаграждения и плащат 870 лв. за обучение. Тези суми важат както за българските, така и за чуждите студенти от ЕС.

Проектът за евростипендиите продължава да се радва на огромен успех сред студентите. Часове преди да изтече крайният срок за онлайн кандидатстването, в сайта на европейския проект бяха подадени 46546 формуляра, а броят им се увеличаваше с всяка минута. Така трима студенти се състезават за една стипендия за летния семестър. За тази сесия за финансова помощ ще бъдат одобрени около 16 000 кандидати.

В големите университети като УНСС, Техническия и Софийския при предишните кампании конкуренцията беше много голяма - за една стипендия се бореха 3-4 души. За сегашната кампания все още няма разпределение на броя на стипендиите, които ще бъдат отпуснати за съответното висше училище. Според сайта на проекта квотите ще станат ясни през май.

Право на кандидатстване за стипендии имат студентите редовно обучение от всички висши училища. Изискванията са да имат успех поне 4.00 и да са взели всички изпити. Финансовата помощ е в размер на 120 лв. месечно и се изплаща 5 месеца. 10 на сто от студентите ще получат награда от 200 лв. еднократно за семестъра. За т.г. за стипендии и награди са предвидени около 20 млн. лв.

Правителството одобри девет национални програми за средното образование, за които са предвидени около 30 млн. лв. Целта е да се финансират проекти за дейности извън предвидените в държавния бюджет.

В непосредствена близост до Спортния комплекс на ПУ „Паисий Хилендарски” да се изгради учебен корпус и общежитие и по този начин да се обособи студентски кампус. Това стана ясно след посещението на премиера Бойко Борисов в новостроящия се комплекс на висшето училище на бул. „България” №236 в Пловдив на 29 април.

За да се реализира такъв проект към терена на спортния комплекс трябва да се присъедини парцелът в съседство – на бул. „България” №238, на който се помещава гарнизон на жандармерията. Общата му площ е 33 783 кв. м. След предложението на премиера се очаква поделението на жандармеристите да бъде преместено, а парцелът му предоставен на ПУ „Паисий Хилендарски”.

Тъй като имотът е със статут на публично-държавна собственост, с решение на Министерски съвет той може да бъде прехвърлен от Министерството на вътрешните работи на Министерството на образованието, младежта и науката. Следващата стъпка е МОМН е да предостави терена за безвъзмездно ползване от ПУ „Паисий Хилендарски”.

По същия начин преди 3 години беше решен въпросът с имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната. Тогава Пловдивският университет официално получи за безвъзмездно управление два терена със статут на публично-държавна собственост – съответно с площи 17 618 кв. м и 11 827 кв. м. Върху първият в момента се строи Спортният комплекс. Вторият все още остава незастроен.

Ако към тях бъде присъединен и теренът на жандармерията, върху свободните площи ще се изградят още учебен корпус и общежитие и по този начин висшето училище ще има свой модерен кампус. Така ще се улесни образователният процес и ще се решат социално-битовите проблеми на студентите.

Очаква се строителството на Спортния комплекс да приключи в средата на месец юни. Оборудването ще продължи до началото на есента, така че съоръжението да е готово за новата академична 2012-2013 учебна година. Освен за учебния процес, залата ще се използва и за организиране на регионални и балкански спортни прояви, потвърдиха от ПУ „Паисий Хилендарски”.

Стартът на строежа бе даден официално на 14 октомври 2011 г. от премиера Бойко Борисов.

Сградата ще е на 2 етажа със застроена площ от 3 120 кв. м. и обща разгърната площ от 4 150 км. м. На прилежащия терен ще бъдат изградени футболно игрище, игрища за волейбол, баскетбол, хандбал. Общата инвестиция в Спортния комплекс е 4 милиона лева. Основният дял – близо 3 млн.  лв. са държавна субсидия. Разликата ще бъде осигурена от висшето училище.

Депутатите започнаха работа с първо четене на два законопроекта за закон за българския език, внесени от опозицията.
Първият Законопроект за закон за българския език, който депутатите разглеждат, е внесен от народния представител Любен Корнезов от ПГ на Коалиция за България. Вторият Законопроект за закон за българския език е внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов от ПГ на „Атака”.
Днес е първата сряда от месеца, когато по правилник опозицията има право да направи своите законодателни предложения и те по правилник влизат като точка първа в дневния ред на парламента за пленарната седмица.
От ПГ на Коалиция за България предложиха в дневния ред да влезе и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Точката влиза в дневния ред по искане на парламентарната група на Коалиция за България.

Форумът се организира от Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език при БАН и ще представи най-големия европейски проект за многоезично информационно общество

София утре ще е домакин на най-голямото международно Roadshow за езикови технологии и лингвистични изследвания. Събитието се открива в 9.30 часа в зала „Средец” на хотел „Шератон” с участието на български и европейски учени, представители на държавната администрация, фирми от IT сектора, преводачи, лингвисти и компютърни специалисти, съобщиха организаторите на форума от Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при Българската академия на науките.

Международното Roadshow в София е първото от поредица официални представяния на най-големия европейски проект CESAR за езикови технологии и инициативата МЕТА-NЕТ в подкрепа на многоезиковото информационно общество, подчерта проф. Светла Коева, директор на Института и ръководител на проекта от българска страна. Целта е да се разработят приложения за езикови ресурси и компютърна обработка на езика, които позволяват автоматичен превод, както и създаване и поддържане на общодостъпно съдържание. По този начин ще се преодолеят границите между близо 60-те езика, които в момента се говорят в Европа, добави тя.

Форумът утре ще се проведе в 2 сесии, като в първата за предизвикателствата пред езиковите технологии и в подкрепа на многоезикова Европа ще говорят Роберто Ченчони, директор на отдела за езикови технологии и машинен превод към Дирекцията на информационно общество и медии на ЕК, проф. Ханс Уцкорайт, координатор на META-NET, и проф. Тамаш Варади – координатор на CESAR.

Следобедната сесия е посветена на политиките в областта на ИКТ и рамковата програма на ЕС „Конкурентоспособност и иновации”, използването на европейския портал за машинен превод, модернизирането на исторически текстове и обучението по езикови технологии във висшите училища.

Представянето на проекта CESAR и инициативата META-NET – Мрежа за върхови постижения, в която членуват 57 изследователски центрове от 33 страни, ще завърши с дискусия за бъдещото развитие на езиковите технологии за националните езици и перспективите за индустрията на национално и европейско ниво.