Задачи по модела на въпросите от държавните зрелостни изпити са въведени в новите учебници по литература и математика за девети и десети клас.

“Целта е децата да започнат да се подготвят за матурите още в началото на гимназията, а не кампанийно – само последната година”, обясни за „Монитор” Мария Бунева, редактор по български език от водещо издателство на учебници.

Учебникът по литература за 10 клас е обновен с нова рубрика “Твоята гледна точка” съставена по модела на новия тип задачи на матурата по български език и литература. В нея зрелостниците ще имат два текста, върху които ще трябва да покажат уменията си да се аргументират, съпоставят и анализират”, обясни и редакторът Венцеслав Божинов. От учебника са съкратени и уроците за просвещението и класицизма, така че децата да не се претрупват с прекалено много информация. Корицата пък е обновена с нова картинка на Дон Кихот и Санчо Панса.

Новост в учебника за деветокласниците са включването на десет теста за текущ контрол. Помагалото има и задачи за писане на аргументативен текст по откъс от изучавана творба, както е предвидено в изискванията за матурата по литература. По-малко теория и повече задачи за упражнения имат и помагалата по математика за 9 и 10 клас. Новост в  изданието за десетокласниците е, че всеки раздел завършва с рубриката “Какво да запомним”. Тя обобщава най-важното от уроците и е съпроводена с  тест за проверка на наученото. “Учебниците ще подлежат на непрекъснати промени в синхрон с измененията в учебните програми”, уточни  Венцеслав Божинов. Помагалата са одобрени със заповед на министъра на образованието проф. Сергей Игнатов.

МРЗ файл ще смени класическото четене и записа на компактдиск на преразказа за влизане в гимназия. Непознатият текст, който седмокласниците трябва да предадат със свои думи на националното външно оценяване, няма да бъде пускан на компактдиск, нито пък ще бъде четен от учител. От тази година квесторите ще разчитат на новите технологии и ще изтеглят записа като звуков файл, който ще пуснат на кандидат-гимназистите през лаптоп или пък ще разпространят чрез училищното радио.

Изпитът по български език и литература за седми клас се състои от два модула. Първият е тестът от националното външно оценяване, като времето за работа е 60 минути. Вторият включва преразказа на непознат текст и трае 90 минути. С оценката от тази част на изпита, кандидат-гимназистите участват в надпреварата за прием в елитна гимназия.

Правителството одобри девет национални програми за средното образование, за които са предвидени около 30 млн. лв. Целта е да се финансират проекти за дейности извън предвидените в държавния бюджет.

Митът, че българските ученици са изключително натоварени, падна. Българчетата учат малко и почиват много в сравнение с връстниците си от другите държави от Европейския съюз. Това сочи анализ за задължителното учебно време, учебния календар и ваканциите в европейските страни, публикуван от образователната мрежа Eurydice към Европейската комисия за настоящата учебна година. Средният брой часове на година по задължителните предмети у нас е 687. След нашата страна са само Латвия и Унгария. В Латвия учат до IХ клас и средно на година имат по 674 учебни часа по задължителните предмети. В Унгария, както и в България, средното училище приключва в XII клас и годишно се падат по 667 учебни часа. Извън ЕС най-малко се учи в Хърватия. Там средното образование е до VIII клас включително, а средно на година се падат по 555 часа.

Българските ученици, особено в началното училище, съвсем не се претоварват. Например първолаците прекарват в клас най-малко - само 398 часа на година, което е под часовете в Унгария, Латвия и Хърватия. Броят на уроците за първолаците е два или дори три пъти по-малък в сравнение с тези на връстниците им от Испания (875 часа годишно) и Франция (864 часа за учебна година). Шампиони са в Люксембург, където децата от I до VII клас се обучават по 1008 часа. Само първокласниците в Норвегия учат почти колкото българчетата. Общият брой учебни часове от I до IV клас е 1629, или средно по 407 на година. В по-горните класове учебната натовареност се увеличава и българските ученици се оттласкват от дъното на таблицата. Например обучението в прогимназиалния и гимназиалния курс на българските и унгарските училища включва сходен брой часове. Абитуриентите у нас имат 744 часа на година, докато връстниците им в Унгария - 720. Седмокласниците пък имат по 765 часа годишно, а в Унгария - 694. Гимназистите от Люксембург са отново най-натоварени - програмата от VII до Х клас предвижда по 1014 урока на година. В испанските гимназии се учи по 1050 часа. Във Франция седмокласниците учат 839 часа, но дванадесетокласниците имат най-много часове - общо 1108 за година.

Данните за хорариума по основните задължителни предмети също показва, че българчетата не се преучват. Например 7-годишните у нас имат 127 часа по ограмотяване, докато връстниците им във Франция - 360 часа. Най-много часове по роден език в българските училища са предвидени в III и IV клас - по 149 урока на година, в прогимназията са по 128, а в гимназията намаляват до 81 часа, като в последния XII клас се учат само 47 часа годишно. Във Финландия, която е на първо място от европейските държави по постижения на 15-годишните в областта на четивната грамотност, средният брой часове за всички класове е 200 на година, но с уговорката, че този предмет се учи до IХ клас включително. Подобно е положението и с часовете по останалите предмети - математика, природни науки и дори овладяването на първи чужд език. Прави впечатление, че в 13 държави, сред които Германия, Австрия, Лихтенщайн и Люксембург, по време на цялото задължително обучение има часове по религия, етика и морал. В скандинавските държави също има подобни часове, но не са с фиксиран брой на година.

Средната продължителност на учебната година за задължителното образование в Европа (в България е до X клас, а в някои държави до IX клас) е 185 дни. Най-много учат в Лихтенщайн, където учебната година продължава 200 дни. България заедно с Латвия и Литва е сред държавите с най-малко учебни дни. Продължителността на учебната година се увеличава с възрастта на учениците, като се започва от едва 155 дни в България за малките класове и постепенно нараства до 195 дни в Литва.

Кариерното консултиране на учениците ще започва от I клас и ще продължава до края на гимназията. В началното училище децата ще се запознават с професиите на хората в съответното населено място и какви умения са необходими, за да се упражняват те. Учениците от V до VII клас ще се учат как да организират личното и учебното време, както и какви са вариантите им за обучение. Гимназистите ще получават консултации за бъдещата си професионална реализация, съобразена с пазара на труда. Дейностите по ориентиране на учениците ще се финансират по проект, който се финансира по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Бюджетът на двугодишния проект е 10 млн. лв. Очаква се в рамките на проекта да бъдат обхванати около 466 000 ученици.

Просветното министерство ще създаде 28 центъра, в които специалисти ще помагат на учениците да се ориентират какви са възможностите им за обучение по различни професии и кои училища ги предлагат. Със средства по проекта ще бъде създаден и интернет портал за кариерно консултиране, в който учениците сами ще могат да намират тестове за самодиагностика на интереси, нагласи и мотиви за избор на образование и професия. Порталът ще предоставя информация за съществуващите 205 професии и близо 480 специалности. За всяка професия ще бъде разработена характеристика, която ще дава информация на учениците какво представлява и какви са изискванията за усвояването й.

Кариерните центрове ще помагат на средношколците от професионалните гимназии да си намират стаж и работа по специалноста.

,,За всяка от професиите ще  бъде разработена информационна характеристика - какво представлява тя и какви са изискванията за усвояването й. Тази информация ще бъде публикувана в националния портал за кариерното ориентиране на учениците”, обясни Соня Найденова - координатор по проекта. Гимназистите ще могат да се ориентират и за професиите, които са най-търсени от страна на бизнеса.

Психологически тестове ще отчитат талантите и интересите на учениците и ще ги насочват към коя професия да се насочат. Така родителите и децата още от малки ще могат да се ориентират дали да следват медицина, или да учат финанси, за да работят на Уолстрийт. Въпросниците ще бъдат прикачени към националния онлайн портал, който ще бъде част от проекта "Система за кариерно ориентиране в училищното образование". Проектът, който просветното министерство представи официално вчера, е финансиран по европрограмата ,,Развитие на човешки ресурси“ и струва 10 млн. лв.

Тестовете няма да съдържат въпроси за знания по дадени предмети, а ще изследват силните страни на децата, които е добре да развиват за в бъдеще, обясниха експертите от просветното министерство. Резултатите щели да отчитат дали на ученика му се отдават точните науки като математика и химия, или пък е силен в литературата. След като отговори на всички въпроси, ученикът ще получава доклад, който ще отчита резултата.

28 кариерни центъра за ученици от I до XII клас ще бъдат открити в областните градове от следващата учебна година. В тях ще работят 150 психолози, които ще консултират децата към каква професия и висше да се насочат за в бъдеще. Предвижда се проектът да обхване около 466 000 ученици.

,,Изборът на професия и висше образование е изключително важен и трябва да е осъзнат и в съответствие със способностите и дарбите на учениците, а много от учениците го вземат импулсивно. Модно е да се учи за пиар и те го записват след което се оказва, че не са направили верния избор”, коментира Евгения Костадинова, експерт от просветното министерство. Офисите на кариерните центрове ще са отворени за всички ученици, но ще работи с три приоритетни групи

Първата от тях  включва децата от първи до четвърти клас. Психолозите ще информират хлапетата отрано за най-вървежните професии в съответния град, в който живеят,  и за уменията, необходими за тях. Учениците от пети до осми клас пък ще бъдат съветвани към кои гимназии да се насочат. В третата целева група влизат средношколците  от 9-и до 12-и клас. Те ще бъдат подпомагани в намирането на работа и стаж, както и в избора на подходящ ВУЗ.

Онлайн сайтът за кариерно ориентиране ще предоставя информация за всички  институциите в системата на средното и висшето образование. Освен  да си тестват заложбите и да се информират за пазара на труда, учениците ще могат да ходят и на индивидуални консултации при психолозите в самите кариерни  центрове.

, Те могат да си уредят час по телефона или пък да подадат заявка на националния портал”, обясниха от образователното ведомство. Консултантите ще бъдат мобилни и ще посещават и школата.

 Заедно със  780-те педагогическите съветници, учители и директори те ще подпомагат правилното професионално ориентиране на  учениците по време на часа на класа и на целодневното обучение.

Скандал в столичното 35-то училище в първия учебен ден се завихри след празниците. Възмутени родители сигнализираха, че учениците без униформи не са били допуснати в час и са оставени на улицата, без реално някой да отговаря за тях. Ръководството на училището обясни, че има изрична заповед, според която децата задължително трябва да са с униформи, а родителите са били предупредени.
Столичното 35-то училище се сдоби със злополучна слава през ноевмри миналата година, когато един от възпитаниците му бе жестоко пребит. Момчето остана без бъбрек и далак, след като ученик от съседно училище му нанесе жесток побой. Днес повече от 50 деца останаха извън класните стаи, посочва БНТ. "Те не ни пускат дори да влезем в сградата. Тези униформи ни определят като ученици точно на 35 училище - съучениците бяха нападани само заради това, че са от нашето училище и това ни определя като ученици от това училище и отново застрашава нашата сигурност", казва Максим от 10-ти клас. "Върнаха ме, трябваше да отида до вкъщи, да се преоблека, за да нямам неизвинени отстъствия", разказва и ученичка. Ръководството на училището пък е категорично, че родителите са били наясно с новите правила и задължителните униформи, а целта е по-голяма сигурност за учениците - деца, които нямат отличителен знак, че учат именно в 35 училище, няма да се допускат в сградата. "Учениците са предупредени със заповедта на директора, че ако са без униформа ще бъдат отстранени, това родителите го знаят и не можаха ли сутринта да видят как отиват децата им на училище и след като е разпоредено нещо, не е ли редно то да се спазва?", коментира Катя Рашева - и.д. директор на 35 СОУ "Добри Войников". Родители обаче са възмутени, че никой не се е обадил да предупреди, че децата са били върнати от училище и реално не знаят кой носи отговорността за тях. "Училището има право да изисква от децата униформи, но няма право да ги гони от час. Това са малолетни деца, те ще се мотаят по улиците цял ден. Родителите ще си мислят, че те са на училище и ако се случи нещо с тях, кой ще носи отговорност в тези часове", пита майка на ученик. Столичният инспекторат по образованието също прави проверка по случая.

Електронен регистър на всички учещи от 4 до 19 г. предлагат от Българска стопанска камара като промяна в Закона за предучилищното и училищното образование.

В електронните списъци ще бъде записан индивидуалният образователен статус на всеки ученик. В него трябва да пише каква специалност учи и какво е нивото му на владеене на български език. Децата в предучилищна възраст до постъпване в 1-ви клас ще бъдат вписвани в един регистър. Вторият ще обхване учениците от 1-ви до 12-и клас. БСК предлагат и електронен списък, в който ще фигурират всички професионални направления, както и професии, които се изучават в учебните заведения. Бизнесът предлага електронната система да бъде поддържана от министерствата на образованието и на труда и социалната политика. Предвижда се и регистърът да е свързан с НОИ, НАП, НСИ и Агенцията по заетостта.

Близо 68 000 зрелостници ще се явят на матурите през май, съобщи просветното министерство за "Сега". Заявления за изпита по български език и литература, който е задължителен за всички, са подали 65 012 ученици. За втората матура по предмет по избор са се записали 67 976 зрелостници. Данните за заявленията за двата изпита не съвпадат, тъй като на изпитите се явяват зрелостници, които са били скъсани на предишни сесии. Успешното полагане и на двата изпита - с поне тройка, е задължително условие за издаване на диплома за средно образование. Броят на подадените заявления леко намалява в сравнение с миналата година. Тогава желаещите за изпита по български език и литература бяха 67 762, но реално се явиха 63 747 зрелостници. За втория изпит се бяха записали 71 771 ученици.