За разлика от САЩ, където кандидатът трябва да е завършил бакалавърска степен, преди да постъпи в юридически факултет, единственото изискване за студентите по право в Германия е гимназиалната диплома. Учебният план там е разделен на три вида курсове. На първо място, естествено, са основните лекции. На този етап от обучението контактите между преподавател и студент са слаби (за разлика от американската система на обучение по право, където се използва т. нар. метод "Сократ"). Посещаването на лекции не е задължително, затова студентите влизат само в часове, които те самите смятат за интересни или особено значими за практиката си като юристи.
По-важни са упражненията, при които студентите решават тестове - хипотетични казуси, които трябва да бъдат решени само на база изучаваните до момента закони. Има и писмени задачи - също правни казуси, които изискват решаване с помощта на помощна литература. Решенията след това биват защитавани пред целия курс. Оценка се поставя, когато студентът е преминал един от трите теста и една от двете писмени задачи. Тази структура се използва при подготовката по гражданско, административно и наказателно право. Студентът трябва да премине през такъв изпитен цикъл за всеки предмет по два пъти, веднъж в начинаещо и втори път в напреднало ниво. На трето място в обучението са работните групи, в които студентите се готвят по горепосочените предмети под ръководството на арбитър. Той е студент, завършил първата част на програмата и преминал първата част от немския еквивалент на изпит на подсъдимата скамейка (Erstes Staatsexamen). Този изпит се състои от седемчасов писмен тест, четири часа за гражданско право, два за административно и един за наказателно.

В период от две години арбитърът изпълнява службата едновременно на държавен и частен адвокат. През това време той полага втора част на юридическия изпит, който му позволява да практикува право.