Нарасналият брой на университетите и колежите с техните разнообразни форми засилиха усещането, че да се завърши образование над средното е по-скоро личен финансов проблем с едничката крайна цел - получаване на съответната диплома. Затова така често се говори за "купуване" на изпити и дипломи във висшите училища и се оказва обществен натиск за облекчено преминаване от средно към висше образование или от една образователна университетска степен към друга, по-висока. Радетелите на такива облекчения очакват, че дипломата за завършена по-висока образователна степен ще отвори за младите не само пътя към европейските университети, но ще им даде възможност за по-високо платена професионална реализация у нас и в чужбина. И са прави… за себе си.

Такива са и мотивите у възпитаниците на колежите, които искат тригодишното обучение за "специалист по…" да се разшири до 4 години и да завърши със степен "бакалавър" (засега, а в бъдеще може би и с "магистър"). Такива идеи обаче са неприемливи, но не защото водят до конфликт на интереси между колежите и университетите, а защото противоречат на предназначението и реалните възможности за обучение на висшите училища в съответната образователна степен.

Да припомним, че преди демократичните промени колежите бяха полувисши училища, които даваха полувисше образование на възпитаниците си в професии, изискващи специализирана подготовка. Познанията на полувисшистите им осигуряваха - и тогава, и сега - знания и умения на изпълнителски кадри в съответната професия. Разбира се, терминът полувисше образование може да се асоциира на шега с нещо като полуобразование. То няма нищо общо с обучението в бакалавърската степен. Разликата между колежанското и бакалавърското образование се състои в това, че базисното обучение в бакалавърската степен обхваща много повече учебни предмети, които осигуряват по-широк кръг знания и обща професионална култура от предметите, изучавани в колежа. Поради по-дългия с година срок на обучение специализираните предмети за бакалаврите могат да се разгърнат по-мащабно, а в магистърската степен и да се задълбочат по съдържание в сравнение със същите в колежите. Затова колежаните (казано принципно) са с по-ограничена подготовка от бакалаврите и тази разлика не може да се заличи просто с добавката на още една година за обучение.

Втората разлика между колежите и университетите, обучаващи бакалаври, е в квалификацията на преподавателския персонал в тях. Не подценявам квалификацията на преподавателите в колежа, но техният брой (особено този на преподавателите на основен трудов договор) и според изискванията на закона е по-малък от броя на тези, които преподават на бъдещите бакалаври. В университетите лекциите се водят от преподаватели с високи звания и степени, които се занимават както с преподаване, така и с наука. Студентите много добре усещат кога един добър университетски лектор е и добър учен, защото той ги информира често за новостите в дадена област, застъпена в лекциите, и им осигурява семинарни, лабораторни и практически занятия, които ще им помогнат в професионалната им подготовка. Възможно е в някои от колежите също да съществува подходяща учебна среда и преподавателски състав, който се възползва систематично от нея и се грижи за подобряването й, но все пак това не прави от колежа университет.

Необходими са още специализирана библиотека, подходящи технически средства и най-вече академична атмосфера, характерна за добрите висши училища. А тя не се създава от пътуващи хонорувани преподаватели, примитивно обзаведени учебни помещения и липсата на каквито и да било научни занимания на работещите - и в колежа, че и в университета. Все пак колежанското образование по закон не е полу-, а висше образование с ясно определена образователна степен, която дава нелоши възможности за професионална реализация на младия човек. Ако той желае не просто да получи диплома, а да се учи повече - нека кандидатства и се изучи там, където по дипломата ще го оценяват какво е научил. И какво може.