16 млрд. евро - това е сумата, заделена за стипендии във всички университети в Европа. Българите могат да получат част от тях, кандидатствайки в чужди университети. При това за първи път висшите училища и бизнесът развързват кесиите не само за бакалаври и магистри, а и за бъдещи доктори.
Повечето от парите обаче вече не идват от университетите. Най-често те се заделят от неправителствените организации и бизнеса. Причината е, че в последните години намаляват сумите, които отделните държави отпускат за образование, и университетите все по-често ще прибягват да помощта на бизнеса и научните разработки, за да си осигурят субсидии.
Това са последните тенденции в световното висше образование, разказа Ирина Христова от консултантска фирма "Интеграл", която е присъствала на форума в Нант, където са били изнесени данните.

Според нея последният хит в университетите е привличане на директни поръчки от фирми, които да бъдат разработвани от научни екипи, в които се включват студентите. Ако доскоро това беше рядко срещана практика, в близките години много студенти дори в началото на следването си ще участват в разработване на иновации и бизнес проекти, срещу което ще получават съответното заплащане. Цялата политика на европейските правителства в областта на образованието пък е насочена към осигуряване на повече хора, завършили бакалавърска степен, които стават новият еквивалент на работническа класа. Разчетите са в бъдеще неквалифициран труд да извършва не повече от 10 на сто от населението на континента, което налага демократизиране на приема на студенти в първата образователна степен от висшите училища.
Рейтингите на вузовете също ще претърпят кардинална промяна. Ако досега те се правеха на база преподаване и научна дейност, вече основният фактор за класиране на висшите училища ще стане реализацията на студентите. Това впрочем е залегнало и в българските рейтинги, които просветното министерство вече е разработило и които ще бъдат оповестени до месец.