Просветното ведомство крие скалата за проверка на изпитите » частни училища, курсове по английски език за начинаещи, езикови курсове, курс английски език, курс, образование в чужбина

Просветното ведомство крие скалата за проверка на изпитите
100 точки на зрелостен изпит са равни на шестица - това вече го знае всеки. Колко обаче трябват, за да минеш със среден 3? Двадесет и пет? Или 50? Това е въпрос с повишена трудност, на който в момента едва ли са в състояние да отговорят повече от десетина души. Защото начинът, по който ще се формират оценките на зрелостните изпити и при кандидатстването за гимназия след седми клас, в момента е една от най-строго пазените тайни в държавата. Покрай битката "за" или "против" матурите потъна въпросът как точките, с които ще бъдат оценявани учениците на изпита, ще бъдата адаптирани след това към шестобалната система. След като стана ясно обаче, че зрелостен изпит ще има, на преден план излиза въпросът дали Министерството на образованието е готово с методика, по която ще отсява отличници от двойкаджии. Проблемът е, че по света съществуват няколко различни метода за изчисляване на точките, като в единия случай тройка може да получи и човек, събрал едва тридесет точки на теста. Съгласно друг метод дори човек с 49 точки получава слаб и остава аут на изпита. Българското просветно ведомство обаче умишлено не е оповестило каква система ще използва и няма да изнесе информация чак докато не мине изпитът. "Ще изчакаме да видим представянето на учениците и тогава ще теглим чертата къде да бъдат тройките. Едва след това ще наставяме останалите точки към четворка, петица или шестица", лаконичен бе министър Даниел Вълчев. Според него по този начин ще бъдат отразени реалностите в образованието, без това да е в ущърб на учениците. На практика обаче това означава, че оценките ще бъдат приспособявани зорлем към знанията на абитуриентите, вместо да дават реална представа за тях. Фактът, че системата на оценяване е тайна, позволява на МОН да ползва онзи метод, при който се достига до най-малко слаби оценки, за да оправдае въвеждането на матурите. Това изобщо няма да означава, че децата наистина знаят за тази оценка, твърдят преподаватели. "Промяната на правилата съобразно знанията на учениците е все едно по време на футболен мач играч да пипне топката и съдията, вместо да го санкционира, да каже "Добре, оттук нататък състезанието е по хандбал", коментира учителят от школа "Софроний" Славомир Томов. Нещо повече, съществува реална опасност оценките от изпитванията в клас и тези от матурите драстично да не съвпаднат, тъй като учениците се оценяват по две различни системи. Напълно е възможно ученик, имал досега само тройки от контролни и тестове в клас, внезапно да се окаже с добър 4, ако министерството е занижило точките, които се приравняват към четворка на матурата. Миналата година пред същия проблем бяха изправени учениците от седми клас. При тях среден 3 получаваха децата с 30 точки, а отличен - тези с над 90. По този начин МОН се подсигури с липса на слаби оценки и малко на брой отличници, което е оптимален изпитен резултат за едно министерство. Резултатът обаче обслужва само просветните чиновници, а не дава реална представа дали наистина децата биха изкарали същата оценка, ако се състезават със свои връстници от друга държава например, казват преподавателите. Още миналата година деца, учили в западни училища, които кандидатстваха с приравнителни изпити в български гимназии, предупредиха, че е невъзможно разликата между шестица и тройка да е седемдесет точки, след като в чужбина всеки ученик, събрал общо под 65 точки, въобще изпада от класацията. Така наш четворкаджия, подложен на оценяване отвън, автоматично си е заплюл място в списъка на отпадащите. Според учителите скандалното е, че министерството укрива единственото нещо, което би гарантирало прозрачност на изпита - скалата на оценяване. "От децата трябва да се крият въпросниците и задачите, но те трябва да знаят какъв брой точки им носи петица или 5,50, за да можем да ги готвим и да им даваме възможност да преценяват знанията си", каза Живка Андреевска, шеф на школа "Софроний". Миналогодишната система за оценяване на седмокласниците бе сложна формула, в която броят на точките, умножен по четири стотни, се прибавяше към 2. Иначе казано, ако имаш 70 точки, умножаваш 70 по 0,04 и прибавяш резултата от 2,80 към 2, при което оценката ти става много добър 4,80. В същото време обаче в тестове на международни математически състезания същият брой точки води до директно дисквалифициране, поясниха преподаватели. На тазгодишните изпити проблемът с приравняването на точковата система към шестобалната ще бъде още по-усложнен, защото в някои висши училища също има изпити с точки. Тестът по география на Югозападния университет например оценява една картографска задача с 4 точки, докато матурата й дава 12. При задачите със свободен отговор децата могат да получат на приемния изпит максимум 6 точки, а на матурата - 45. Това още отсега задава хаос в двата вида входни оценки за ВУЗ който вероятно ще се прояви и в други изпити, например по математика. Повечето учители са категорични, че не е редно за всеки отделен изпит да се приема нова скала на оценяване в зависимост от това как се справят децата от конкретния випуск. Ако това продължи, шестиците ни, които и досега трудно се признаваха в Европа, ще бъдат напълно игнорирани, твърдят учителите. Още по-неприятното е, че самите деца ще свикнат оценките им да зависят от конюнктурата на образователния пазар - при "слаба реколта" по-малко точки за тройка, при силна - по-тясна цедка на изпита. standartnews.com


26 март 2008 коментари (0)

Информация

За да коментирате е необходимо да се регистрирате или да влезете с вашето име ако вече сте регистриран.