- Проф. Биолчев, защо Алма матер стигна дотам, да внася студенти от Казахстан, Сирия и Китай?
 - Може и да изглежда екзотично, но няма нищо странно в привличането на чуждестранни студенти. Американците какво търсят в Близкия изток? Това е форма на придобиване на печалба от образованието. За съжаление в България не е регламентирана икономическата политика на университетите. А образованието е стока. Който не го разбира, губи.  
  - А защо търсим студенти именно на Изток?
 - Ако изпратим емисари в Лондон и Париж, само ще си направят хубава екскурзия и ще разказват спомени. Трябва да се изправим с лице към реалността. Разбира се, възможностите на Алма матер в европейските образователни програми, трансферът на кредити, са големи. И сега има западни студенти, които се обучават в СУ. Но те не могат да осигурят финансова инжекция за университета.
  - Значи чуждестранните студенти ще вдигнат нивото на университета?
 - Казахстан е една от най-богатите държави в момента. Същото важи за страните в Близкия изток. Затова е хубаво да привлечем студенти оттам още сега. След 5-6 години, като почнат в Кувейт да строят 1000-метрови небостъргачи, ще се окаже, че пак сме закъснели и не сме влезли на пазара им навреме. В същото време пълна глупост ми се струват идеите да привличаме специалисти от чужбина. Проблемът с вноса на интелект е световен.
 Където са парите, там отиват големите мозъци Нямаме големи шансове да вземем хора от Европа. Освен ако държавниците не искат бизнесът ни да заприлича на курортите по морето.
  - Но в същото време кадърните българи избират чужди университети.
 - Не всички. Ако един студент е много интелигентен, но с малки финансови възможности, за да замине, той трябва да се докаже първо тук. А това вдига интелектуалния праг на образованието ни. Няма нищо лошо после да отиде навън. Според мен обаче много по-голяма част от студентите ни, които учат на Запад, са от онези, които могат да си платят. Не бих казал, че те са потомци на Леонардо да Винчи.
  - Летвата за вход във вузовете постоянно пада. Сега например се отменя изпитът по литература за журналисти. Редно ли е това?
 - Отмяната на изпита по литература издава въпиющо късогледство. В държавата има няколко вида говор. Най-висшата еманация на българския говор е литературата. С тази промяна ние ще изкараме в най-популярния говор - какъвто е журналистическият, липсата на високо говорене. Който не вижда това, просто не е за университета. Приятел съм с декана на журналистическия факултет. Но докато бях ректор, не разреших отмяната на изпита по литература - дори малко силово.
  - Защо е толкова важен този изпит?
 - Още през 90-те години се появи мнението, че словоредът и интонацията на репортажния език силно се различават от литературния, който бил тежък за четене. Но той е тежък за четене, когато се изпълнява от бездарници. Нашата литература беше претъпкана от административно назначени гении. Сега пластовете се разделиха. От една страна, са хората с реална дарба и необходимост да се изразяват в литературата. От друга страна, са богатите бездарници - те замениха политически поддържаните автори. Общото между тях е, че са абсолютно еднакво надарени с антиталант. А имаме силна нужда да поддържаме паметта на езика. Тя обаче е в литературата, не в репортажа. Който не го вижда, да си отвори очите.
  - Не само входът за журналисти в СУ става по-лесен. Това сякаш е тенденция в Алма матер.
 - Това е много хубаво. Системата трябва да се преобърне. По време на двата ми мандата начело на СУ ми беше много трудно да го постигна. Сега обаче ситуацията във висшето образование се променя. Трябва да има колкото се може по-широк вход за студентите и тесен изход. Не обратното.
 Досега беше огромна мъка да влезеш в университета. Зароди се
 цяла индустрия за частни уроци
 и източване на семейни бюджети. Младежите минаваха през цедката и който влезеше, 100% завършваше. В големите университети е обратното - селекцията се извършва по време на следването. Това е и икономически изгодно. Една-две години ти плащат такси за обучение хора, които след това отпадат, а завършват само най-добрите. Нямаш крайната грижа за толкова много студенти.
  - Значи не бива да се плашим от реформите във висшето образование?
 - Ужасно се плаша от реформи, измислени от чиновници и изпълнявани от фелдфебели. За съжаление животът ми премина точно под техния знак. Първо изключително непохватното понятие "годините на преход". Това е все едно мостът на тримата глупаци насред морето. Преход има, когато знаеш и виждаш къде отиваш. Истинската реформа е извеждането на движението в култ.
  - Тази реформа обаче идва отвътре, от университета.
 - Да, и замисълът е много добър. За щастие вече сме органична част от европейското образователно семейство. Каквото и да се прави в университета, то вече има своя коректив.
  - Но преди дни излезе интересно проучване, че всеки пети влиза във ВУЗ през задния вход. Така ли е?
 - За Алма матер категорично мога да заявя, че ако е имало през тези 8 години някакви корупционни схеми, са били дълбоко нелегални и потайни и със затихващи функции. В нашия университет просто няма такава атмосфера. И да е имало някакви корупционни проявления, са били спорадични и в повечето случаи са се саморазкривали. Има преподаватели, които са си позволявали нередни неща в други университети, където също четат лекции, но никога в СУ.
  - Допада ли ви практиката преподаватели да четат лекции в няколко вуза?
 - Проф. Илчев има намерение да въведе по-голям порядък при преподаването в университета. Сега доста професори, особено в някои специалности, сякаш практикуват дисциплината 110 м с препятствия. Университетчета са препятствията, през които състезателят прелита, но никога няма време за собствения си ВУЗ. Защото тук му е най-лесно да бъде небрежен. В големите учебни заведения в Европа съществува понятието "университетска марка". Сещам се за проф. Хелер - изключителен лингвист, говори 7 езика. Навремето живееше в Париж, а преподаваше в Лозана. Беше избрал Швейцария, защото там заплатата е много висока. Попитах го какво му пречи да има цикъл лекции и в Париж. Отговори ми: "В мига, в който в Лозана се разбере, че продавам марката си другаде, ще бъда освободен. Те са купили името проф. Хелер и искат да го ползват само за своите студенти." Това е високо мислене и ние сме доста далеч от него.
  - Но преподавателските заплати тук са мизерни.
 - Мизерни са. Това беше моята основна война, когато носех отговорността за Алма матер. Война с абсолютното неразбиране за необходимостта от финансово усилие в областта на духовното.
  - Ще бъде ли спечелена някога тази война?
 - Първо трябва да се отървем от интелектуалното сиромахомилство. Хората на духа и науката са възприели маниер на съпротива, наподобяващ политическите протести. Това означава ниско самочувствие. Политическият протест е първосигнален, рефлекторен. Не може хората на сивото вещество да ползват форми, измислени от доста по-тъпи от тях хора. И затова губят. Но това е въпрос на самочувствие и известна доза саможертва. Тъй като толкова е смачкано съсловието на интелекта в България, че не смее да надигне глава в някакъв солидарен жест. Да не говорим, че колкото и да сме пъргаво мислещи и гъвкаво интелигентни, толкова пък мразим себеподобните. Пълна липса на солидарно мислене има. И дори когато се постигне, все се намират хора отвътре, които да го подрият и да се срине като кофичка от пясък Трагично е, че ниското заплащане направи непопулярна професията на университетския преподавател. Отпадат ярки учени, а отдолу идват отчаяни ентусиасти, които ще ги наследят, но и много други хора, които просто нямат друга работа. Това е голяма опасност.
  - Има ли начин преподавателите да се преборят за по-високо заплащане?
 - Да. И ние можем да затворим кръстовища. Благодарение на това шофьорите за 3 дни спечелиха заплатите си, нас държавниците обаче ще ни изчакат спокойно да се уморим. Политиците трябва да престанат да мислят политически, когато става въпрос за националните устои. Но така или иначе държавата видимо се замогва, значи идват и свободни пари за култура.
  Лора СИМЕОНОВА