- Проф. Борисов, УНСС е един от малкото големи университети, които не приеха матурата като вход. Защо взехте такова решение?
 - По няколко причини. Академичното ръководство все още няма доверие към стойността на оценките, които се крият зад матурите. Давам пример - миналата година 92% от нашите кандидати бяха с успех от дипломите между 5,50 и 6,00. След което на приемния изпит 12% получиха двойка. Тази година матурите влизат пробно, а от предварителните до нас достигнаха много неприятни отзиви - за това как по време на матурите учителите влизат в класните стаи и помагат на учениците си защото от изкараните оценки зависят и точките, които учителите ще получат по един от стълбовете за диференцирано оценяване. Освен това кои университети взеха решение да приемат с матури. Именити университети, но със специалности, които не могат да бъдат запълнени. Обикновено матурите са вход за тези университети, които имат недостиг на студенти. Или поне в по-честия случай. А друга част от висшите училища направиха жест към усилията на министър Даниел Вълчев.
  - Под никаква форма ли няма да използвате оценките от матурата?
 - Оценките от матурите влизат в образуването на бала, но се отразяват само веднъж. При бал 30 оценката от зрелостния изпит се взема 1 път, а тази от кандидатстудентския изпит - три пъти.
  - От тази година дванадесетокласниците ще кандидатстват в УНСС по нов начин - по професионални направления, а не за определена специалност. Бихте ли разяснили новата схема за прием?
 - Направление е една относително малка част от образователното пространство. В което пространство се подреждат група специалности. От университета обаче зависи дали в дадено направление ще се развива една или повече специалности. При нас в направлението "Обществени връзки и комуникации" развиваме само една специалност - медии и журналистика. Но в направление "Икономика" например специалностите са 27, в "Администрация и управление" развиваме три специалности, също толкова в направление "Международна икономика и политика". Как ще става кандидатстването тази година? Кандидатът подава документи за направление. Може да не е едно-единствено, стига приемният изпит да му позволява прием в повече. Подрежда ги както специалностите досега - според желанията си. След класирането започва обучение в дадено направление, но без да определя конкретна специалност. Смисълът от това е, че първите две години цялото направление учи едни и същи дисциплини. Т.е. до 2-ри курс те учат едно и също. След завършване на втората година студентът подава молба вече за конкретни специалности и отново ги подрежда според желанията си. На базата на средния успех от следването ще бъде класиран какво да учи Причината за нововъведението е, че когато се кандидатства веднага след гимназия и се прави избор, младежите в много ниска степен са ориентирани за характера и особеностите на всяка една специалност. Докато след 2 години следване и 20 взети изпита, всеки е наясно коя специалност и какви дисциплини са му присърце и къде иска да се реализира. Създаваме и стимул за учене, защото за да влезеш там, където най-много искаш, трябва гарантирано да имаш висок успех. Иначе отпадаш от престижните специалности.
  - УНСС е новатор в много отношения сред българските вузове. Как ще вървите към това, да превърнете университета в място, където студентите да се развиват и професионално, освен чисто академично? Според изследване 60% от младежите у нас изобщо не искат да работят.
 - Ние имаме добре развит кариерен център. За мое учудване сумите, предлагани за работна заплата на начинаещи професионалисти, са много високи. Например стартовите заплати на завършилите финанси или счетоводство са 1200-1500 лв. А ние в счетоводството на УНСС, които произвеждаме такива професионалисти, вече почти година не можем да си намерим 4-ма служители, защото заплатата, която предлагаме, е с пъти по-малка.
 Но има и още един аспект. Ние искаме студентите да са мотивирани да работят сами, не просто да посещават лекции, да четат за изпит и да го вземат. Искаме да ги мотивираме повече да разчитат на себе си. Затова служи и кредитната система. За да вземат един кредит, само една трета от него се получава от взетия изпит. Другата част е самостоятелна работа, в библиотеката или по зададен от преподавателя проект.
  - Наскоро бяхте избран за председател на Съвета на ректорите. До момента обаче решенията на този орган бяха с по-скоро препоръчителен характер. Ще се борите ли за по-реални правомощия, включително и законодателни промени в областта на висшето образование?
 - Проведохме много ползотворен разговор с министьр Даниел Вълчев в тази насока. Ще си сътрудничим и в изработването на новия закон за висшето образование Много сериозен въпрос за нас е съществуването на колежи, които подготвят професионални бакалаври. Искаме ли такава степен или не, доколко е приложима. Нейното наличие в момента направи невъзможно за момента въвеждането на тригодишните бакалавърски степени. Аз съм привърженик на тезата, че бакалавър трябва да се става за 3 години, а магистър - за две. Склонен съм това да се въведе и в УНСС, но не и при наличието на професионални бакалаври.
  - Премиерът Сергей Станишев настоя в най-скоро време да има проект и за нов закон за научните степени и звания, какво е мнението на академичната общност по този въпрос?
 - Аз самият станах професор на 55 години и бях най-младият професор в университета. Докато в САЩ например и на 35 години можеш да придобиеш такава титла. Това е много сериозен въпрос у нас, още повече че ние сме изправени пред сериозната необходимост от подмладяване на научния потенциал у нас. Наистина, кариера в академичната област е непривлекателна и заради ниското заплащане, но и тази огромна продължителност на кариерата - 30 години, за да достигнеш до звание. Ще инициираме по-голямата част от даването на академична степен да стане въпрос на университетско, а не на държавно решение.
  Теодора Йолчева