За първи път тази година изпитът за кандидатстване в гимназиите след седми клас беше тест. По този начин от министерството на образованието се опитаха да реформират системата, като осъвременят изпитите, повишат обективността при оценяването и ограничат частните уроци. И по български, и по математика тестът включваше 50 въпроса с избираем или с кратък свободен отговор, като по литература децата трябваше да преразкажат и непознат текст. За всеки изпит те имаха на разположение по три часа

След първоначалния хаос от преминаването към тестовата система повечето родители като че ли я възприеха нормално и постепенно децата им започнаха да се адаптират към нея, смятат експерти. Министерството организира няколко пробни кампании по решаване на тестове в цялата страна, за да свикват учениците.

В крайна сметка резултатите показаха по-висок успех в сравнение с предишни години.

Двойките са със стотици по-малко а доволните са много повече. През миналата година само в София 300 от кандидатите имаха двойки по литература, докато тази година скъсаните в цялата страна са 30. Същото е положението и със слабите оценки по математика - само в столицата преди година имаше над 600 двойки, докато тази година средният успех се е вдигнал леко и слабите оценки са едва 200.

Веднага след изпитите се появиха коментари на родители, учители и критици, които твърдяха, че преминаването към тестовата форма на изпитване е пълен провал и че министерството иска да бъде харесвано затова имитира дейност, а не прави истинска реформа. Някои от тях дори обявиха, че критериите към въпросниците са умишлено занижени заради големия брой паралелки, които се закриват всяка година, тъй като остават незапълнени. Въпреки това не липсваха и положителни мнения за новия начин на изпитване.

"Не са основателни твърденията, че тестовете са били прекалено лесни и елементарни, което се потвърждава от малкия брой пълни шестици", коментира Красимира Александрова, експерт по български език в министерството на образованието. Според нея ефектът от изпитите определено е положителен, за което е показателен средният успех в страната. По думите й учениците с по-голям интерес решават тестове, отколкото пишат съчинение-разсъждение. От ведомството се ангажираха след месец да представят анализ дали наистина това е успешен вариант за кандидатгимназиален изпит.

В учителските среди обаче имаше и доста аргументи против. "Подкрепям повече стария начин на изпитване, тъй като с тестовете лишаваме деца си от логическо мислене", коментира Пенка Малинска, директор на Френската гимназия "Алфонс дьо ла Мартин" в София. Според нея министерството е тръгнало в грешна посока, тъй като по света вече се отказват от тестовата система. По думите й навсякъде започват да учат децата да разсъждават и да вземат обмислени решения. Ако ще преминаваме към тестове, трябва да направим промяна в учебниците и учебните планове, за да свикват децата, аргументира се тя. ''Може би е плюс, че реформата тръгна, но все пак мисля, че трябва добре да се обсъдят и анализират плюсовете и минусите. Имаше няколко апробации на тестовете, на която се явиха няколко хиляди деца, но никой не представи анализ на тези резултати", допълни директорката. Според нея възпитава се поколение, което изобщо не чете тъй като подготовката за тестовете не изисква децата да са чели литературни произведения, а с текста за преразказ могат да се запознаят на самия изпит.

Положителните страни на нововъдението обаче не са за пренебрегване, твърдят експерти. "Задачите по български език обхващат учебното съдържание, което е натрупано през седемгодишното обучение, и повечето от тях целят практическо прилагане на знанията, а не механичното им възпроизвеждане", казва експертът Красимира Александрова. Според нея дори в пилотната година тестовете са пожънали успех. По думите й следващата ще бъдат направени корекции.

Плановете на министерството са след две години всички деца, които сега са в пети клас, да държат тест след седми. Целта е да се проверяват знанията на учениците, като се съпоставят с оценките от учебната година. Тези, които пожелаят, ще могат да ползват резултатите за класиране в гимназиите.

По математика ситуацията е подобна, а мненията са още по-разнообразни. Вече седмица родители се възмущават, че в изпитите са попаднали задачи, които са за по-горен клас. Подкрепиха ги и педагози от различни училища. Въпреки това резултатите бяха по-добри от предишни години. От министерството са убедени, че се спекулира изрично.

Няма по-трудни задачи.

Те са внимателно подбрани от изучавания материал, обясни експертът по математика Николай Райков. Според него времето е било достатъчно, но някои от децата не са се ориентирали бързо и са изгубили време с черновата.

На другия полюс е мнението на директорката на Френската гимназия Малинска. Тя анализирала въпросите и стигнала до извода, че задачите след 7 клас са били по-трудни от кандидатстудентския тест в Университета за национално и световно стопанство. Според нея много от логическите задачи са изисквали повече време за размисъл от предоставените три минути. По думите й децата не са научени да се справят с логически задачи, защото това отсъства от учебните планове.

"Никой не може да ми докаже, че тестовата форма на изпитване е стъпка напред. Това е стъпка, различна от досегашните, но дали е напред или назад никой не може да каже", е тезата на Петър Недевски, директор на Националната природо-математическа гимназия. Според него министерството не е обяснило какво е било лошо в старата система, какво трябва да се измени и дали това е постигнато с тестовете. Недевски смята, че тестовете няма да изкоренят частните уроци а дори ще ги увеличат. Аргументът му е, че това не е изпит за знания, а бариера за пресяване. Затова родителите ще искат децата им да знаят повече, отколкото им дават в училище, и ще ги записват на частни уроци.

Според него другите недостатъци на тестовете са малкото време за решаването на всички 50 задачи. "Ако съм ученик и ме накарат за три часа да си сменя мисълта 50 пъти, няма да мога", казва директорът. Други проблем, който посочва той, е, че някои деца са написали грешно решението на дадена задача в черновата, но са посочили верния отговор или обратното, като така са оценени неверни знания. Според него единствената стъпка напред е, че тестовете се оценяват по-обективно. Недевски допълва, че има градове, в които няма нужда да се провежда приемен изпит, тъй като там кандидатите са или по-малко, или колкото свободните места и често се стига до закриване на паралелки. По думите му в цялата страна има тесен кръг гимназии с голям наплив и именно в тях трябва да има изпити, които самите училища да организират.

''Тестовете са крачка напред, защото децата ги възприемат много по-спокойно", коментира директорът на Националната търговско-банкова гимназия Емилия Иванова. Може да няма много отлични оценки, но пък малкото скъсани показват, че тестовете са достъпни за децата и те работят с тях с лекота и удоволствие, допълва тя. По думите й притеснението на родителите се дължи на това, че тестовете не са тренирани достатъчно, тъй като се провеждат за първа година и на тях не се набляга много в училище. Според нея като цяло в образователната система трябва да се върви към тази форма на оценяване. По думите й е положително, че някои университети са преминали към прием с тестове. Такива са и намеренията на просветното министерство. Министър Даниел Вълчев нееднократно е заявявал, че до няколко години системата ще бъде въведена навсякъде, както е записано и в програмите на ведомството му.

Оттам обясниха още, че вероятно до няколко години изпитът ще се усъвършенства. "Като цяло няма връщане назад. Смятам, че чрез компютърна обработка оценяването е много по-обективно", казва експертът Николай Райков. На родителите иска да каже: няма място за притеснения и спекулации. Според него при това развитие на информационните технологии не е редно да се връщаме към старите методи на изпитване.

Въпреки всичко скептицизмът сред част от родителите остава. Вероятно и тази година ще бъдат закрити десетки незапълнени паралелки и реформата ще бъде помрачена. Не на последно място у учители остава убеждението, че децата се отдалечават все повече от книгите, логическото мислене и смисленото съставяне на текстове.