В Закона за просветата, приет у нас през 1991 г., и гарниран с всевъзможни допълнения, частно образование в България няма. Единственото изискване към частните училища е да бъдат регистрирани по търговския закон, подобно на продавачи на кренвирши, и да имат лиценз от МОН. За първи път у нас ще има просветен проект, който ще узакони не само задълженията на школата - като например да отговарят на изискванията на родната образователна система, но и техните права. До момента те не са регламентирани никъде - частниците нямат право да кандидатстват за стипендии и субсидии от МОН, независимо колко кадърни са техните випускници и какви успехи постигат на изпити и конкурси. Държавата не дава нито лев за издръжката на децата в подобни школа, независимо че по закон средното образование у нас е задължително, а
детето има право на избор.

Парите, които финансовото министерство отпуска, отиват само за общинските и държавните школа, където издръжката на едно дете е около 300 лева месечно. За същото това дете родителите плащат в частното училище, въпреки че държавата е длъжна да го издържа. Така таксата за първокласник се равнява на 4800 лева за една учебна година, или четиристотин лева за месец. Предложението на Асоциацията на частните училища е държавата да превежда парите за съответния ученик в нещо като ваучер, с който той да решава дали да субсидира общинско училище, или да ги даде на частното, като доплати още малко. В момента в частни школа учат около 2 на сто от българчетата, но тяхното количество може да се увеличи, ако идеята се приеме. Подобен вариант за обучение чрез ваучери лансира и Нов български университет в лицето на ректора си Сергей Игнатов - деца, които отговарят на изискванията на безплатен прием, но са избрали частен ВУЗ, да получават парите си от държавата в него. Ако го напуснат, парите ще следват ученика подобно на здравната клинична пътека.
Всъщност идеята е да се направи една просветна пътека на парите, които да следват ученика, дори и ако избере образование в чужбина. Тъй като държавата е длъжна да му плаща до края на средното образование, тя трябва
да му дава месечната субсидия.

независимо къде учи, заяви Горан Горанов от Асоциацията на частните училища.
Други промени в просветния закон за първи път ще легитимират какво става с учениците на частното школо, ако то фалира. Всички помнят примера с краха на Славянския университет, чиито випускници никой не искаше да приюти, защото отговаряха на съмнителни стандарти. Искаме да сме сигурни, че нашите ученици - ако отговарят на съответния стандарт и школото бъде затворено независимо по какви причини, може и да е поради смърт на собственика - ще бъдат приети в подходящи езикови училища, казаха от асоциацията. Много от тях твърдят, че е по-лесно възпитаниците им да влязат да учат в чужбина, отколкото в родната английска гимназия - просто защото имат директни договори с чужди училища - немски или френски. В законовия текст ще бъде посочено и положението на директора, ако той не е собственик, при евентуален фалит, както и обезщетенията на учителите. За първи път в просветните промени става дума и за терените, на които са разположени школските сгради. Към този момент те се намират предимно в стари детски градини. Тъй като обаче
раждаемостта в столицата нараства.

много от училищата са заплашени да бъдат изхвърлени от тях, въпреки че са вложили пари в ремонт на собствеността. Затова основният проект, сключен между софийските училища и детски градини и общината, е да се предоставят незастроени общински терени, на които е предоставено право на строеж, за нуждите на частните школа. Идеята е те да строят със собствени пари сгради на тези места. Тъй като повечето съвместяват обучение от детска градина до края на гимназията, на практика новите учебни комплекси ще приютят децата от 3-годишна възраст до влизането им в университет.