Над 40 000 българи учат във висши училища в Европа - в Германия, във Франция, във Великобритания, и в САЩ. Не е изключено броят им да достигне 100 000 след отмяната на част от разноските по обучението в страните от Европейския съюз след присъединяването на България към съюза на 1 януари, отбеляза наскоро българският министър на образованието Даниел Вълчев.

В сравнение със страните от ЕС едва 34% от гимназистите в България продължават обучението си в университети в страната, докато средният показател за страните от ЕС е 57 на сто. В същото време едва 0,6% от българския брутен вътрешен продукт отива за висше образование. Това прави 1153 евро на студент срещу 8600 евро средно за страните от ЕС.

Броят на учрежденията за висше образование се увеличи неконтролируемо през 90-те години, а по-зле платените преподаватели четат лекции в няколко, често пъти отдалечени, университета, посочи министър Велчев.
В същото време вузовете, получаващи субсидии в зависимост от броя на записаните студенти, на практика не са особено взискателни.
След първата година се прехвърлих да уча в Европа, но се върнах, както много други, защото бях зле подготвена за ритъма на работа, признава Надя, която е студент по право в София.  

Робърт Хагеман, ръководител на мисията на Международния валутен фонд в България, смята, че има разминаване между търсените от работодателите професионалисти и кадрите, които излизат от университетите.

Нарасналият интерес на инвеститорите към България се сблъсква с липса на кадри, най-вече в сферата на информационните технологии, промишлеността и селското стопанство, посочва Саша Безуханова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В същото време университетите подготвят политолози, юристи и икономисти, отчитайки единствено интересите на кандидатите, допълва тя.
Промишлеността се срина след падането на комунизма и едва 25% от инженерите работят като такива. Повечето от тях са "преквалифицирани" в продавачи на зеленчуци и шофьори на таксита например. Как искате младите хора да имат желание да стават инженери, пита политологът Михаил Мирчев.
Връзката между университета и предприятието (или фирмата) на практика не съществува, работодателите финансират обучението на младежи, които вече са част от собствените им кадри, допълва Безуханова. По-добре би било бизнес средите да инвестират в образователната система, след което да приемат в редиците си студенти стажанти, смята тя.