Масовият ученик не говори чужди езици, заяви министърът на образованието и науката Даниел Вълчев във встъпителното си слово при откриването на националната среща на учители по чужди езици, предаде репортер на БГНЕС. Вълчев уточни, че проблемът не е в преподаването, а в липсата на система за външна оценка за състоянието на чуждоезиковото обучение у нас. Общодържавното равнище на обучението и знанието не стоят добре. Министърът даде пример, че при провеждането на конкурси, включително и в рамките на неговото министерство, идват кандидати, които представят различни документи за езикова квалификация – от завършили езикова гимназия до школа на някое ЕТ, както се изрази той. Ние трябва да се включим в европейската езикова рамка за стандартизиране на познанията, но контролът е едната страна на проблема. Друг важен въпрос е наситеността на часовете в българското училище, за което е необходимо да се възпроизведе традиционния модел на езиковите училища в масовите, смята още министърът.

По този въпрос предложенията на министерството имат подкрепата както на Министерски съвет и на Народното събрание. Това е десета среща, организирана от министерството с представители на учителите от различни области на учебните програми. Специален гост на срещата е поетесата Леда Милева, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България. Тя сподели преди всичко своя личен опит и на пет поколения в семейството й, които са се посветили на преводаческа и преподавателска дейност предимно на английски език. Леда Милева продължи мисълта, изразена от министъра, за системата на обучение като изрази недоволството си от учебниците. Според нея те наблягат преди всичко на граматиката, а не на играта и забавата при по-малките ученици и на литературата при по големите. Подобна схема създава условия и за недостатъчната подготвеност на учениците по езика.

Остава спорен и въпросът в обществото дали заедно с изучаването на родния език в началното училище да се започне и чуждия език, коментира министър Вълчев. Той е категоричен, че европейският опит, например в страни като Холандия и Скандинавските, е че по-добрият, по-работещ вариант е да се започне едновременно още от 6-годишна възраст. Така ще има възможност в ученическите години да се започне и друг език. С въвеждането на 8 клас като езиков клас проблемът с недостига на квалифицирани и достатъчен брой учители ще притесни образованието още повече, защото и сега те не достигат.

Даниел Вълчев съобщи по този повод, че утре и във вторник ще има срещи в университетите в Плевен и Свищов, където ще разговаря с академичните среди именно по тези въпроси. В момента от 241 хиляди студенти, 55 хиляди учат икономика, 32 хиляди бизнес специалности, а на нас ще ни трябват наистина подготвени филолози, но които и да умеят да бъдат добри преподаватели, т.е. и с сериозни педагогически умения, каза Вълчев. Той допълни, че за тази цел обаче трябва и да се направи привлекателна като заплащане учителската професия. Това са сериозни проблеми, които трябва да се решат, защото в Европа, а и в България вече доброто познаване дори и само на един чужд език дава сериозни предимства пред другите, категоричен бе министърът.