Според еврокомисаря по образованито Ян Фигел това не позволява на хората с по-ограничени финансови възможности да се радват на нейните предимства.

Диференцирани ставки, повече пари

Българите могат да разчитат на първоначални стипендии от порядъка на 220 евро, които след преразпределение обикновено надхвърлят 400 евро. "От 2007 г. за България се предвижда двойно по-голям бюджет, което при еднакъв брой кандидати означава и повече пари", прогнозира Веселин Тодоров от Центъра за развитие на човешките ресурси. Това е добра новина за студентите, които с мъка финансират престоя си в чуждите вузове, още повече че в България възможностите за осигуряване на допълнителни средства са минимални. Единици са университетите, които отпускат помощ на заминаващите на обмен. Това е честа практика в други страни, където освен учебните заведения средства отпускат и различни местни и държавни институции. В Дания например грантът е 100 евро, но правителството отпуска на студентите още 600 евро.

Ивайло Иванов, който през 2005 г. е бил във Франция по програмата за обмен, споделя, че за него най-проблемно е било да осигури началното финансиране на пътуването. "Грантовете се плащат на части, със закъснение, част от парите получаваме чак след завръщането си. За да замина, ми бяха нужди около 700 евро - за транспорт, наем на общежитие, текущи разходи и т.н. Това беше причината повечето от колегите ми да се откажат от възможността да учат четири месеца в Бордо", разказва Ивайло.

Веселин Тодоров коментира, че решението студентите да получават част от парите при завръщането си, е на вузовете. Така те искат да са сигурни, че ще получат от "мобилните" си студенти всички необходими отчетни документи. Той обаче е оптимист за бъдещето. "Досега имахме таван от 500 евро на месец. Тази сума е недостатъчна за скандинавските държави, както и за Великобритания. Сега таванът отпада, така че за държавите с по-висок стандарт ще можем да отпускаме повече пари", добавя той.

В Центъра за развитие на човешките ресурси отчитат значителен ръст в мобилностите през последната година, което се отнася и за броя чужди студенти, дошли в България. "Преди две-три години съотношението беше 9:1, а в момента е 4:1", казва Тодоров. През 2006 г. в България са дошли над 200 студенти и 205 преподаватели. Основната пречка пред тези мобилности е липсата на достатъчно програми на език, достъпен за чуждите студенти.

Има ли полза от мобилността

"Еразъм" се смята за един от най-успешните проекти на ЕС, който разширява възможнос­тите за учене в чужбина. Той стартира през 1987 г., когато 3200 млади хора отиват да учат в университет извън страната си. През 2006 г. в програмата се включват 150 000 студенти от 31 държави, което прави 1% от студентите в Европа. Целта на Европейската комисия е до 2013 г. "Еразъм" да обхване повече от 3 млн. студенти. Засега много повече са онези, които отиват да учат на Запад, отколкото онези, които се насочват към университети от Централна или Източна Европа.

Как се отразява академичният обмен върху професионалното развитие на студентите? Според изследване на ЕК студентите започват да търсят работа по-късно, но това им отнема по-малко време отпреди (средно четири месеца). Студентската мобилност обаче има по-малка тежест при решението за назначението им, отколкото в зората на програмите за обмен. Професионалните ползи са далеч по-големи за студентите от новите страни - членки на ЕС, отколкото за техните колеги от западните държави. Български студенти споделят, че работодателите като цяло гледат с добро око на хората, които са били извън България, макар и за кратко.

Според Ивайло Иванов обаче истинските ползи са други. Най-напред езикови. Престоят в чужда страна се оказва по-полезен от всякакви курсове и сертификати. Достъпът до библиотеки, лекции и източници на информация, непознати за българските условия, също е неоценим. Най-важни са обаче контактите, които се създават. "Този престой отваря погледа към света. Освобождаваш се от насадените предразсъдъци и разбираш, че младите хора навсякъде имат много общи вълнения и проблеми. На фона на различията разбираш и започваш да цениш и българската уникалност и положителните страни, които иначе не забелязваме или сме склонни да подценяваме", обобщава Ивайло ползите от своето Еразъм-приключение. И смята, че инвестицията си струва, защото премахва границите, не само географските, а и тези на мисленето.