След като България стане член на Европейския съюз от 1 януари следващата година, българските студенти ще имат по-лесен достъп до университетите в останалите 26 държави. Най-общо българските младежи ще влизат там по критериите, които са валидни за всички европейски студенти. Това засяга най-вече таксите за обучение, които ще са по-ниски от сега, и процедурата на одобряване на приема на студентите. Същото ще важи и за европейските студенти, които искат да учат в България. И за едните, и за другите важи правилото за равен достъп до образование.

В ЕС вече ще е по-евтино да се учи

Най-чувствителната промяна, която могат да очакват българските студенти, кандидатстващи в Европа, е в намаляването на таксите. Досега българите попадаха в категорията на чуждестранните студенти извън границите на ЕС и това автоматично означаваше, че таксите за тях са по-високи. Сега тази пречка отпада, като разходите за университетите могат да намалеят с до 50 на сто. Въпреки това няма обща формула колко ще струва обучението в различните страни. Всеки университет сам определя размера на таксите, затова не може да се посочи точно каква ще е промяната. Като цяло се очаква разходите на българските студенти да намалеят най-вече във Великобритания, Холандия и Италия.

Отпадат студентските визи

След влизането на ЕС се очаква да има промяна в самата процедура за кандидатстване и в документите, които българските младежи трябва да представят. Като цяло от следващата година отпада изискването българските студенти да кандидатстват за студентски визи, обясниха от министерството на образованието. Остава обаче изискването за заверка и легализиране на дипломите за средно образование на кандидатите от първи курс, както и академичното признание за студентите, които вече са учили висше образование в България. И в двата случая кандидатите да учат в чужбина трябва да се информират за процедурите на легализиране и заверка на дипломите.

Цялата тази информация може да се получи от Европейската мрежа на информационните центрове (European Network of Information Centres - ENIC) и от информационния център за признаване на академичното ниво на страните (National Academic Recognition Information Centres - NARIC). Двата проекта, които са по инициатива на ЮНЕСКО и на Европейската комисия, имат обща страница в интернет - www.enic-naric.net. На този сайт може да се намери подробна информация за всяка една от европейските страни и за спецификите на образователната система. Също така там са публикувани и всички подробности около това каква е процедурата за легализиране и приравняване на образователните документи.

Друг източник на информация за образователната система на страните, възможностите за обучение и процедурите за признаване на документите, е проектът ПЛОТЕУС (PLOTEUS - Portal on Learning Opportunities throughout the European Space). Адресът на портала е http://ec.europa.eu/ploteus/portal/home.jsp, откъдето може да се търси информация по ниво на обучението, по страна, по език и др.

За да отговарят на европейските изисквания, българските университети трябва вече да са въвели кредитната система. Значението на тази система е голямо за студентската мобилност. Благодарение на кредитите студентите могат да докажат какви предмети са изучавали в различните курсове и от кое ниво могат да продължат при преместването си в друг университет в България или в някоя от европейските страни. Другото задължение на българските университети е да издават европейските приложения на дипломата на всички, които завършват висшето си образование.

Студентската мобилност се променя

Влизането на България в Европейския съюз предоставя и по-широк достъп на българските младежи към програмите за мобилност. От следващата година започва новият етап на програмата "Еразъм", който продължава до 2013 г. Новата интегрирана програма за учене през целия живот (ILLP) обединява съществуващите до този момент програми на общността "Сократ", "Леонардо да Винчи", "eLearning", "Европас", "Еразмус мундус", структурирани по нов начин и включващи някои нови дейности.

Една от промените в програмата за студенти ще е стремежът да се стимулира повече мобилността след бакалавърска степен. Програмата ще се разделя на три групи - стандартна мобилност, специална мобилност и практика на студенти. При студентската мобилност ще има възможност за повече от едно участие, но общата продължителност на престоя в другата страна не трябва да е повече от 24 месеца. "Специалната" мобилност е предвидена за студенти в съвместни магистърски курсове по "Еразмус мундус". Продължителността на тази програма може да е от три до 30 месеца, а размерът на месечния грант е 900 евро.

От следващата година ще се въведе и мобилността за ученици в гимназиалния етап на обучение (от девети до 12-и клас). Тази програма ще продължава от три месеца до една учебна година.

Дейностите по различните програми и направления се одобряват на централизирано или децентрализирано ниво. Програмите, които до голяма степен касаят студентите, се координират на национално ниво. За децентрализираните програми през следващата година е предвидено да бъдат отпуснати 10-11 млн. евро за България, обявиха от образователното министерство. Общият бюджет на програмата до 2013 г. е 6 млрд. евро за всички страни.