Идеята е промяната да влезе в сила от учебната 2007-2008 г., когато се очаква да действа изцяло нов закон за висшето образование. С него държавните университети ще получат правото да обучават срещу заплащане 20% от класираните студенти с най-нисък успех от приемните изпити. Успоредно с това приемът в държавните вузове ще бъде увеличен с 10%.

"Тази либерализация при приема в държавните университети предпоставя сходни мерки и при частните, още повече че държавата няма ангажимент към финансирането им", аргументира идеята просветният министър Даниел Вълчев. Според него оценката за капацитета на отделните частни училища е достатъчно добър ограничител.

Не за всички университети отпадането на държавната намеса би довела до по-висок прием, установи проверка на "Сега". Одобрените от МС места за прием в Нов български университет например т.г. са 1700. Пред "Сега" зам.-ректорът по учебната дейност проф. Мирослав Дачев уточни, че капацитетът при 1 курс студенти е от около 1750. Според него обаче идеята представлява прилагане на двоен аршин спрямо частните и държавните висши училища. "Защо се приема, че капацитетът при частните училища трябва да е водещ, а при държавните, макар да е определен по същия начин, държавата запазва правото да определя по-нисък прием?", коментира Дачев.

При други частни университети капацитетът не е запълнен и има възможност за вдигане на приема. Международното висше бизнес училище в Албена например може да обучава общо 3500 студенти. Това прави среден годишен прием от 875 души, а вузът е получил т. г. 540 места.

Според образователни експерти частните училища в момента запълват около 2/3 от капацитета си. Т.г. в тези университети бяха приети общо 7080 студенти, 1/3 ръст би означавало 3540 студенти повече ежегодно.
Луфт между капацитет и прием има и в държавните университети. Капацитетът на Техническия университет-София бе оценен на 25 000 студенти срещу 18 000 реално записани. Няма данни за вуз, надхвърлил капацитета си. Тепърва обаче ще се установява доколко информацията за капацитета е точна. На базата на регистъра на академичния състав МОН и агенцията по акредитация ще ревизират отново обезпечеността с кадри.

РАЗПИЛЯВАНЕ
Всички български висши училища предявяват претенции да провеждат научни изследвания, макар че само 7 от тях имат над 10 000 студенти. В същото време от 3300 университета в САЩ, само 100 имат статут на изследователски центрове и само 215 обучават докторанти. Тези данни изнесе на среща с ректори и членове на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България просветният министър Даниел Вълчев. Според него разпиляването на ресурсите и набъбването на мрежата е един от сериозните проблеми пред образованието у нас. Бизнесът на свой ред поиска участието му като партньор в образованието да бъде ясно и нормативно уредено, а не пожелателно.